* * *
617
0
0
Една китара зазвъняла
в утринния полумрак,
една китара без думи заридала
в залезния здрач,
една китара заехтяла - китарата
на моята душа.
***
Не спира звукът на моята китара,
опърпан, неритмичен и мъничко фалшив.
Не спира струните да гали
ден и нощ без да спре.
Звукът на моята китара -
задавящ се,крещящ, студен,
но толкова ме утешава
всяка нощ и ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
