Mar 14, 2009, 5:05 PM

* * * 

  Poetry
488 0 0

Една китара зазвъняла
в утринния полумрак,
една китара без думи заридала
в залезния здрач,
една китара заехтяла - китарата
на моята душа.

***

Не спира звукът на моята китара,
опърпан, неритмичен и мъничко фалшив.
Не спира струните да гали
ден и нощ без да спре.
Звукът на моята китара -
задавящ се,крещящ, студен,
но толкова ме утешава
всяка нощ и ден.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??