14 мар. 2009 г., 17:05

* * * 

  Поэзия
489 0 0

Една китара зазвъняла
в утринния полумрак,
една китара без думи заридала
в залезния здрач,
една китара заехтяла - китарата
на моята душа.

***

Не спира звукът на моята китара,
опърпан, неритмичен и мъничко фалшив.
Не спира струните да гали
ден и нощ без да спре.
Звукът на моята китара -
задавящ се,крещящ, студен,
но толкова ме утешава
всяка нощ и ден.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??