* * *
Някой бе им отнел очите...
За да не виждат
късчето синьо небе
над главите си.
Някой с човешка небрежност
бе сринал всичките им мостове.
Някой с лека ръка
безразсъдно бе погубил
мечтите им...
Някой предрече живота им...
в мрак...
Те не виждат слънцето сутрин
как се усмихва...
И притихнали, в себе си
все с надежда едничка живеят.
Да виждат...
Малкото късче синьо небе
над главите си.
Господи, подари им криле!
Да летят!
Господи, техните души
са толкоз големи,
та побрали са в себе си
толкова много мечти...
Но са твърде лесно раними...
Господи, дай им криле!
Да летят,
да летят като птиците...
За да стигнат най-после
до своето късче синьо небе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
