May 11, 2009, 11:51 AM

* * *

  Poetry
744 0 13

Някой бе им отнел очите...

За да не виждат

късчето синьо небе

над главите си.

Някой с човешка небрежност

бе сринал всичките им мостове.

Някой с лека ръка

безразсъдно бе погубил

мечтите им...

Някой предрече живота им...

в мрак...

Те не виждат слънцето сутрин

как се усмихва...

И притихнали, в себе си

все с надежда едничка живеят.

Да виждат...

Малкото късче синьо небе

над главите си.

Господи, подари им криле!

Да летят!

Господи, техните души

са толкоз големи,

та побрали са в себе си

толкова много мечти...

Но са твърде лесно раними...

Господи, дай им криле!

Да летят,

да летят като птиците...

За да стигнат най-после

до своето късче синьо небе!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...