11 мая 2009 г., 11:51

* * * 

  Поэзия
592 0 13

Някой бе им отнел очите...

За да не виждат

късчето синьо небе

над главите си.

Някой с човешка небрежност

бе сринал всичките им мостове.

Някой с лека ръка

безразсъдно бе погубил

мечтите им...

Някой предрече живота им...

в мрак...

Те не виждат слънцето сутрин

как се усмихва...

И притихнали, в себе си

все с надежда едничка живеят.

Да виждат...

Малкото късче синьо небе

над главите си.

Господи, подари им криле!

Да летят!

Господи, техните души

са толкоз големи,

та побрали са в себе си

толкова много мечти...

Но са твърде лесно раними...

Господи, дай им криле!

Да летят,

да летят като птиците...

За да стигнат най-после

до своето късче синьо небе!

 

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??