22.03.2016 г., 21:07 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
849 0 3

Втъкани нишки на възможност

прокрадват се в измислен път...

Преплетени в тревожна невъзможност

съдбите ни сега стоят...

 

Мълчим, но тишината стене,

а утрото отчаяно боли.

Ще имаме ли още време

за обичта да си простим...

© Maria Simeonova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??