29.11.2017 г., 14:00

* * *

1.1K 0 4

70

Не всеки е почтен. Това се подразбира.

Мошеникът наивни търси и си ги намира.

За глупостта човешка вещо слага стръв,

защото има ли я, той ще просперира.

 

71

Понякога светът във две очи се свива

и гледката е толкова красива,

че аз се стапям в тази необятност.

Душата ми във нея си почива.

 

72

Разпъват ни на кръст свещеници мастити,

че в грях от Ева ни минават дните,

а Бог отгоре благо им говори:

– Вий дълъг път към Мен ще извървите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...