* * *
Душата ми е
дъхава погача,
която сбира
огън и вода.
И слънце среща
с зЪрното на здрача.
И радост слива
с капчица сълза.
Душата ми е
дъхава погача –
от нея всеки
чупи по парче.
За сладост нужна.
Не и за да вгарча
препускащ бяг
на нечие сърце.
Вземи и ти
от топлата ми пита -
вкуса на моя свят
ти прегърни.
За себе си ще скрия аз
трошица,
с която да захранвам
идни дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Васева Всички права запазени
