Душата ми е
дъхава погача,
която сбира
огън и вода.
И слънце среща
с зЪрното на здрача.
И радост слива
с капчица сълза.
Душата ми е
дъхава погача –
от нея всеки
чупи по парче.
За сладост нужна.
Не и за да вгарча
препускащ бяг
на нечие сърце.
Вземи и ти
от топлата ми пита -
вкуса на моя свят
ти прегърни.
За себе си ще скрия аз
трошица,
с която да захранвам
идни дни.
© Надя Васева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
