* * *
Объркано, без стил стихотворение,
захлипа в захвърлена тетрадка,
написано без никакво умение
не поезия, а подигравка жалка.
И едната строфа се намръщи,
сбута запетайката в дясно,
"Хайде, тръгвай си за вкъщи,
тук за тебе място няма."
И запетайката заплака,
почувства се излишна,
колко време трябва да почака
за позиция прилична.
Два глагола се подмятаха,
хей така, без смисъл,
първи букви гневно клатеха:
"И ние по-добре били сме."
Тогаз заглавието се изпъчи:
"Тука май че трябва ред,
нека заедно да се помъчим,
започвайки от първия куплет,
нека ритъм създадем
и смисълът да се не губи,
чувствата са важни, хем
читателят да се не чуди."
В хаоса от междуметия
промъкна се малка рима,
усмихна се стиха, ах, клетият,
и доволно с глава закима.
Съчетания нежни и красиви,
си намериха местата
оживяха редовете сиви.
Наречията дооформиха творбата.
Появиха се и препинателните знаци,
подскачайки от крак на крак,
а накрая точка важно крачи
с поглед мил и благ. :)
пп: Всяка прилика с лица и събития е случайна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
Много ми хареса!
