Абе, има нещо в мен...
... Абе, има нещо в мен...
Имам хиляди подкожни рани, от вредителни нерви.
Лазят ме по кожата, под кожата, навсякъде.
Лекувам ги напук, с напушени маневри,
Абе, аз взех ли си лекарството одеве, или не...?
Май пак не ми е добре и говоря с Мен...
... но и с Теб си говоря, аз съм мастило в хартия.
В челото се бия, пропаднах май за кадем,
подай ми ракията и обявявай авария!
Не е добре, мамка му, как да кажа „Ашколсум!”?
Записвам ужасни резултати този сезон.
А Мамините гъзарчета харчат пак в ЦУМ...
... ”добре, вече съм вътре, забивай последния пирон!”.
Абе, аз 'що ли не стана масон,
да съм Гад мръсна, за мен е естествено.
И да си ходя наляво-надясно, със странен фасон,
звучи чудесно, при мен това е наследствено... ха-ха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
