Абе, кучки са, нали ги знам!...
(Монолог на една майка)
Златно си ми е момчето
и на всяка няма да го дам –
ще му наранят сърцето!...
Абе, кучки са, нали ги знам!...
Кой в живота ще го пази
от измами, завист и беди,
я муха ще го налази,
я комар в нощта ще му бръмчи!...
Кой чорбица ще му свари
и в устата ще му подаде,
след запой с добри другари
с лоши думи да не го яде?...
По обяд кат` се събуди,
уискито кой ще поднесе?
Всяка фльорца ще се чуди
как по-бързо да се изнесе!...
Кой тогаз ще го обгрижва,
ще го гледа влюбено в очи?
Няма да им го харижа,
че душата ще ме заболи!...
Маминка ще го наглежда,
а пък той до мен ще си седи!
Само тъй ще съм с надежда,
че не го грозят с жена беди!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
