22.04.2012 г., 12:28

Абсентов сън

965 0 1

И тази вечер ще намина,

до леглото тихо ще приседна,

с ръка лицето ще помилвам

и с поглед погледа ти ще погледна.

 

Ти ще се усмихнеш и ще кажеш:

- Пияна съм, май ми се привижда.

Със сълзи грима си ще размажеш

и ще молиш аз да си отида.

 

Защо студено е това лице?

Възглавница с изсъхнали сълзи.

Пила си абсентово небе

и скубала си русите коси.

 

А той лежи, обърнал ти е гръб.

Топлината му не може да те стопли.

Останал сляп за твойта скръб е

и глух за среднощните ти вопли.

 

Кога последно го целува

и кога си стенала с екстаз?

Защо сърцето ти тъгува

по спомена за нас?

 

Тихо! Сантименталностите остави!

Тази нощ ще дойдеш с мен.

Ще се напием с абсентови звезди

и ще прегърнем изгрева червен.

 

След това внезапно ще си тръгна

без дори да се сбогувам.

Не плачи, любов, прости ми!

Аз дори не съществувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На Ваше място бих намалила субстанциите. В писането и по принцип.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...