Абсентов сън
И тази вечер ще намина,
до леглото тихо ще приседна,
с ръка лицето ще помилвам
и с поглед погледа ти ще погледна.
Ти ще се усмихнеш и ще кажеш:
- Пияна съм, май ми се привижда.
Със сълзи грима си ще размажеш
и ще молиш аз да си отида.
Защо студено е това лице?
Възглавница с изсъхнали сълзи.
Пила си абсентово небе
и скубала си русите коси.
А той лежи, обърнал ти е гръб.
Топлината му не може да те стопли.
Останал сляп за твойта скръб е
и глух за среднощните ти вопли.
Кога последно го целува
и кога си стенала с екстаз?
Защо сърцето ти тъгува
по спомена за нас?
Тихо! Сантименталностите остави!
Тази нощ ще дойдеш с мен.
Ще се напием с абсентови звезди
и ще прегърнем изгрева червен.
След това внезапно ще си тръгна
без дори да се сбогувам.
Не плачи, любов, прости ми!
Аз дори не съществувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Городецки Всички права запазени