И тази вечер ще намина,

до леглото тихо ще приседна,

с ръка лицето ще помилвам

и с поглед погледа ти ще погледна.

Ти ще се усмихнеш и ще кажеш:

- Пияна съм, май ми се привижда.

Със сълзи грима си ще размажеш

и ще молиш аз да си отида.

Защо студено е това лице?

Възглавница с изсъхнали сълзи.

Пила си абсентово небе

и скубала си русите коси.

А той лежи, обърнал ти е гръб.

Топлината му не може да те стопли.

Останал сляп за твойта скръб е

и глух за среднощните ти вопли.

Кога последно го целува

и кога си стенала с екстаз?

Защо сърцето ти тъгува

по спомена за нас?

Тихо! Сантименталностите остави!

Тази нощ ще дойдеш с мен.

Ще се напием с абсентови звезди

и ще прегърнем изгрева червен.

След това внезапно ще си тръгна

без дори да се сбогувам.

Не плачи, любов, прости ми!

Аз дори не съществувам!