Абсурдно...
Бледи доспехи
проблясват -
последната битка
застина на устните.
Не си струва
да се боря
с поредното минало.
Реката започва
със своето устие
и се влива...
в морето.
Няма място за битка.
Абсурдно е!
Да чакам ли
още година
преди да се слеят
водите ни?...
А как да завържа
вълните си?
Да те спирам ли
... в мен да...
се влееш,
макар и след
една цяла година?
Дата от календара -
победена стихия.
Пристан в сребристо -
мойте доспехи...
ръждата безмилостно,
приканващо хвана
в сивото на водите ти...
Абсурдно е!
Реката завърза
вълните ми.
Небето заплака.
...
В солта на
поредното минало
сливат се устните.
Без абсурд
и без всичко смислено
небето разплакахме.
Две стихии
едно цяло са.
Небето реве
с гръмотевични крясъци.
Остава само
солта по устните ти,
след сутрешен отлив
... отблясъци...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
