16.12.2007 г., 0:44

Ад

833 0 1
 
 

Писък раздира постелка от болка
и адска тъма души всеки кът.
Влагата, скрила се в кал, се пропива в плътта.
Вода - тъжен път през пустата шир
води към нищото.
Има ли мир някъде там
сред черните сенки,
безумни скиталци, прогонени
в непрогледна тъма и безвремие
или е остров на пареща мъка,
без бъдеще и без спомени,
без минало и без мечти,
печален край и трогващо начало,
ад от стъклени сълзи
и давещо мълчание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...