Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
Dec 16, 2007, 12:44 AM

Ад

  Poetry
831 0 1
 
 

Писък раздира постелка от болка
и адска тъма души всеки кът.
Влагата, скрила се в кал, се пропива в плътта.
Вода - тъжен път през пустата шир
води към нищото.
Има ли мир някъде там
сред черните сенки,
безумни скиталци, прогонени
в непрогледна тъма и безвремие
или е остров на пареща мъка,
без бъдеще и без спомени,
без минало и без мечти,
печален край и трогващо начало,
ад от стъклени сълзи
и давещо мълчание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0