Писък раздира постелка от болка
и адска тъма души всеки кът.
Влагата, скрила се в кал, се пропива в плътта.
Вода - тъжен път през пустата шир
води към нищото.
Има ли мир някъде там
сред черните сенки,
безумни скиталци, прогонени
в непрогледна тъма и безвремие
или е остров на пареща мъка,
без бъдеще и без спомени,
без минало и без мечти,
печален край и трогващо начало,
ад от стъклени сълзи
и давещо мълчание.