Ад
Празна, студена стая и безброй заключени врати,
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна
и там, на дъното, лежа като вещ безполезна.
Уморена от лутане, безкрайно душата ми издъхва,
без надежда последната опора в мене рухва.
И няма съм, безсилна съм за милост да изкрещя,
само мога жалка в нозете на Луцифер да пропълзя.
Раненото ми, голо тяло в агония ужасна се гърчи,
без сили останало на своята зла съдба да се опълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амбър Всички права запазени
