Ад
Празна, студена стая и безброй заключени врати,
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна
и там, на дъното, лежа като вещ безполезна.
Уморена от лутане, безкрайно душата ми издъхва,
без надежда последната опора в мене рухва.
И няма съм, безсилна съм за милост да изкрещя,
само мога жалка в нозете на Луцифер да пропълзя.
Раненото ми, голо тяло в агония ужасна се гърчи,
без сили останало на своята зла съдба да се опълчи.
© Амбър All rights reserved.
