Адажио
Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа.
Лятото с хвърчило отлетя,
след птичите ята,
а аз рисувам слънчогледи.
Луната от дъжда е мокра.
С облаци небето се зави,
но греят пак звезди
и позлатяват моя покрив.
Свободна, непослушна, дръзка,
пътя свой душата си избра,
превърна го в съдба -
със слънцето да има връзка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
