Лицето ми разпръсна се във мрака
на хиляди блещукащи кристали.
Знам, че ръката ти напразно чака
със много нежност пак да го погали.
Косите ми отвя ги суховеят
подобно паяжини в подранила есен.
Знам, че очите ти все бягат и не смеят
да ги разрошат с поглед като песен.
Ръцете ми сланата ги прекърши
като измръзнали, самотни клони.
Знам – устните ти шепнат: „Свърши...”
Целувките пресъхнали се ронят...
Ръцете ти, очите ти и устните
за тялото ми трескаво мечтаят.
Да, то е младо, примамлúво, чувствено,
горещо като Ада или Рая...
Дали е грешна или праведна душата ти –
това навярно Господ само знае...
Ала страстта обърква сетивата ти
и ти гориш във Ада или в Рая.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Нина, замисли ме...много хубав стих..
здраве и късмет ти пожелавам,
най-сърдечно..