20.10.2008 г., 0:28

Aeternum vale

Поезия » Друга

1K 0 4

прегръщам те със стих последен
и се моля да го прочетеш
по вятъра...

разгръщам лист измачкан
и с трепереща ръка
изписвам името ти
търся ги
но тъй и не намирам
тях
правилните думи
с които да ти кажа
онова
което вече знаеш
прекалено късно е
и прекалено грешно
времето е сякаш спряло
и ми шепне тихо
сбогом
светлината бавно ме обгръща
и ме води някъде
към непознатото
със сетни сили
слагам в плика обгорен
лист измачкан
и на две прегънат
а на него - име
на победа
нечия
но не и моята
а отгоре - цвете
издъхнало кокиче
спомен за едно
начало
и една прегръдка...
за из път
писмото запечатах
с целувката
която тъй
и не получи
вятърът ще ти я предаде
не ще те сбърка
усмивката ти
е една
но моля те
когато го отвориш
не го захвърляй в ъгъла
сред счупените ми надежди
и мечти
страх ме е
ще се пореже на парчетата
а знаеш ли
приятелството трудно
се залепя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Heart_of_Fire (Елмира Митева)

"но моля те
когато го отвориш
не го захвърляй в ъгъла
сред счупените ми надежди
и мечти
страх ме е
ще се пореже на парчетата
а знаеш ли
приятелството трудно
се залепя..."

Наистина е прекрасно! Много ми хареса.
Поздрави!

2008-10-20T19:56:30+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Много ми хареса!
Поздравления!

2008-10-20T17:41:50+03:00
nezabelejima (Ваня)

Изчетох го на един дъх... харесвам стихове, изтъкани от емоции, като твоите

2008-10-20T13:18:38+03:00
yogimax (Василена Т)

Хубав стих, силни чувства,
прекрасен език, браво!
Желая щастие!

2008-10-20T13:11:55+03:00