Aeternum vale
прегръщам те със стих последен
и се моля да го прочетеш
по вятъра...
разгръщам лист измачкан
и с трепереща ръка
изписвам името ти
търся ги
но тъй и не намирам
тях
правилните думи
с които да ти кажа
онова
което вече знаеш
прекалено късно е
и прекалено грешно
времето е сякаш спряло
и ми шепне тихо
сбогом
светлината бавно ме обгръща
и ме води някъде
към непознатото
със сетни сили
слагам в плика обгорен
лист измачкан
и на две прегънат
а на него - име
на победа
нечия
но не и моята
а отгоре - цвете
издъхнало кокиче
спомен за едно
начало
и една прегръдка...
за из път
писмото запечатах
с целувката
която тъй
и не получи
вятърът ще ти я предаде
не ще те сбърка
усмивката ти
е една
но моля те
когато го отвориш
не го захвърляй в ъгъла
сред счупените ми надежди
и мечти
страх ме е
ще се пореже на парчетата
а знаеш ли
приятелството трудно
се залепя...
и се моля да го прочетеш
по вятъра...
разгръщам лист измачкан
и с трепереща ръка
изписвам името ти
търся ги
но тъй и не намирам
тях
правилните думи
с които да ти кажа
онова
което вече знаеш
прекалено късно е
и прекалено грешно
времето е сякаш спряло
и ми шепне тихо
сбогом
светлината бавно ме обгръща
и ме води някъде
към непознатото
със сетни сили
слагам в плика обгорен
лист измачкан
и на две прегънат
а на него - име
на победа
нечия
но не и моята
а отгоре - цвете
издъхнало кокиче
спомен за едно
начало
и една прегръдка...
за из път
писмото запечатах
с целувката
която тъй
и не получи
вятърът ще ти я предаде
не ще те сбърка
усмивката ти
е една
но моля те
когато го отвориш
не го захвърляй в ъгъла
сред счупените ми надежди
и мечти
страх ме е
ще се пореже на парчетата
а знаеш ли
приятелството трудно
се залепя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
