15.02.2009 г., 14:56

* * *

1.1K 0 4

Дори когато е жестоко късно,

 

открий доброто в нечии очи -


и ще усетиш как ще се разпръсне

димът, от който залъкът горчи.

 

Над всичко, за което в скръб си плакал,

макар с въздишка, ти се усмихни

и лунен славей, долетял из мрака

със влюбен глас край теб ще прозвучи.

 

Не с надежда празна - да запалиш

над стари чувства от сълзите свещ.

Отишлият от нас, за нас не жали...

Ограбени и мъртви идеали,

при нова обич можеш да се спреш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих! Моите поздравления!
  • Наистина,можеш да продължиш напред,докато намериш истинската!!!
    Търси доброто,то е там някъде пред теб!!!
    Желая ти щастие!!!
  • Така е - продължава Живота и
    лунен славей, долетял из мрака
    със влюбен глас край теб ще прозвучи!!!

  • толкова нежнос, доброта има в този стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...