15 февр. 2009 г., 14:56

* * *

1.2K 0 4

Дори когато е жестоко късно,

 

открий доброто в нечии очи -


и ще усетиш как ще се разпръсне

димът, от който залъкът горчи.

 

Над всичко, за което в скръб си плакал,

макар с въздишка, ти се усмихни

и лунен славей, долетял из мрака

със влюбен глас край теб ще прозвучи.

 

Не с надежда празна - да запалиш

над стари чувства от сълзите свещ.

Отишлият от нас, за нас не жали...

Ограбени и мъртви идеали,

при нова обич можеш да се спреш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! Моите поздравления!
  • Наистина,можеш да продължиш напред,докато намериш истинската!!!
    Търси доброто,то е там някъде пред теб!!!
    Желая ти щастие!!!
  • Така е - продължава Живота и
    лунен славей, долетял из мрака
    със влюбен глас край теб ще прозвучи!!!

  • толкова нежнос, доброта има в този стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....