15 февр. 2009 г., 14:56
Дори когато е жестоко късно,
открий доброто в нечии очи -
и ще усетиш как ще се разпръсне
димът, от който залъкът горчи.
Над всичко, за което в скръб си плакал,
макар с въздишка, ти се усмихни
и лунен славей, долетял из мрака
със влюбен глас край теб ще прозвучи.
Не с надежда празна - да запалиш
над стари чувства от сълзите свещ.
Отишлият от нас, за нас не жали...
Ограбени и мъртви идеали, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация