Африкански пейзаж
На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи...
Владимир Соловьев
Листа припламват като пеперуди
и в лъх творят полупустинно чудо.
Скалите бели – кости разпилени,
потъват сред треви раззеленени.
Ще спят спокойно, а над тях – филизи
чертаят сенки в пролетни ескизи.
Листенца пърхат, кацат сред тревите,
угасват тихо, после – литват
през здрача, претворени в рой светулки
и палят в свода звездни завъртулки.
Мастилените облаци пътуват,
над черните савани сърп изплува.
Пред мрачна пещера със спряло време
за лов среднощен готвят се хиени.
Очите търсещи проблясват хищно,
скимтят към свода – не разчитат нищо.
Наблизо люспеста змия – реката,
притисната от камък пръски мята.
Но ямката под камъка е пуста,
до него, свита на кълбо – мангуста.
А горе някой все остава буден
и облаците къса. Пеперуди
с криле от пепел литват към земята –
под светещата лампа на луната
небето съчинява ново лято.
16.05.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
