МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
17.05.2019 г., 10:02 ч.

Африкански пейзаж 

  Поезия » Пейзажна
559 2 6

                                   

                                 На своите светии ще прости

                                 за златните молци, изтлели

                                 в кандилния молитвен дим...

                                                   Владимир Набоков

 

                                В небето – светещи полиелеи...

                                                   Владимир Соловьев

 

Листа припламват като пеперуди

и в лъх творят полупустинно чудо.

Скалите бели – кости разпилени,

потъват сред треви раззеленени.

Ще спят спокойно, а над тях – филизи

чертаят сенки в пролетни ескизи.

Листенца пърхат, кацат сред тревите,

угасват тихо, после – литват

през здрача, претворени в рой светулки

и палят в свода звездни завъртулки.

Мастилените облаци пътуват,

над черните савани сърп изплува.

Пред мрачна пещера със спряло време

за лов среднощен готвят се хиени.

Очите търсещи проблясват хищно,

скимтят към свода – не разчитат нищо.

Наблизо люспеста змия – реката,

притисната от камък пръски мята.

Но ямката под камъка е пуста,

до него, свита на кълбо – мангуста.

А горе някой все остава буден

и облаците къса. Пеперуди

с криле от пепел литват към земята –

 

под светещата лампа на луната

небето съчинява ново лято.

 

 

16.05.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??