17 may 2019, 10:02

Африкански пейзаж 

  Poesía » Del paisaje
462 2 6

                                   

                                 На своите светии ще прости

                                 за златните молци, изтлели

                                 в кандилния молитвен дим...

                                                   Владимир Набоков

 

                                В небето светещи полиелеи...

                                                   Владимир Соловьев

 

Листа припламват като пеперуди

и в лъх творят полупустинно чудо.

Скалите бели кости разпилени,

потъват сред треви раззеленени.

Ще спят спокойно, а над тях филизи

чертаят сенки в пролетни ескизи.

Листенца пърхат, кацат сред тревите,

угасват тихо, после литват

през здрача, претворени в рой светулки

и палят в свода звездни завъртулки.

Мастилените облаци пътуват,

над черните савани сърп изплува.

Пред мрачна пещера със спряло време

за лов среднощен готвят се хиени.

Очите търсещи проблясват хищно,

скимтят към свода не разчитат нищо.

Наблизо люспеста змия реката,

притисната от камък пръски мята.

Но ямката под камъка е пуста,

до него, свита на кълбо мангуста.

А горе някой все остава буден

и облаците къса. Пеперуди

с криле от пепел литват към земята

 

под светещата лампа на луната

небето съчинява ново лято.

 

 

16.05.2019

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??