Ах...
Ах, колко съм щастлива,
миналото си забравих.
А пък колко съм красива,
откакто маските оставих.
По-истинска от всякога
днес аз се рея в небето.
По-жива съм от всякога,
тъй както живи са вълните в морето.
Нова болка, знам, ще ме изгаря,
нови страсти, неволи и тъги.
Как щастието си да забравя
и на заден план да го оставя да стои?
Жадувам аз за нова болка,
някои казват мазохистка съм била.
Но да страдам ли излишно само,
може там някъде да ме чака любовта.
Спри се вече! Измъчи ме, съдба!
Че съм като всяко човече,
нима съм най-грешна на света?
И нека грях е, нека в Ада да горя,
но най-грешна аз ще бъда,
ако не опитам отново любовта.
© Ивета Врескова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Никакви помагачи няма. Аз не съм поет - специалист, пиша каквото ми е на сърце. Не претендирам, че съм поетеса, всичко, което пиша излиза от сърцето ми и точно заради това е толкова специално за мен, и такива дето ми се правят на литературни критици няма как да го променят.
Благодаря ти , Лора! -
римни двойки несънувани
красива-щастлива
всякога-всякога (чели ли сте, че еднокоренни думи не се римуват, камо ли да се повтарят)
То хубаво е да си имаме тролчета-помагачи, ама все пак малко теория на поетиката не е зле да се прочете. -
Наистина много ми хареса прозведението ти!!Страхотно стихотворение!!Мисля, че идеално те разбирам!Много ми хареса как стихотворението отива от щастието към болката и накрая завършва с нещо наистина мъдро, с това, което е най-важното, а именно любовта!!Така е, трябва смелост, любовта е само за смелите!!Cтрахливците не могат да обичат и наистина най-големият грях е да се откажеш, от това, за което мечтаеш и се бориш!!Толкова си права!Бъди щастлива!За нищо не се измъчвай!!Поздрави!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
