Ах...
Ах, колко съм щастлива,
миналото си забравих.
А пък колко съм красива,
откакто маските оставих.
По-истинска от всякога
днес аз се рея в небето.
По-жива съм от всякога,
тъй както живи са вълните в морето.
Нова болка, знам, ще ме изгаря,
нови страсти, неволи и тъги.
Как щастието си да забравя
и на заден план да го оставя да стои?
Жадувам аз за нова болка,
някои казват мазохистка съм била.
Но да страдам ли излишно само,
може там някъде да ме чака любовта.
Спри се вече! Измъчи ме, съдба!
Че съм като всяко човече,
нима съм най-грешна на света?
И нека грях е, нека в Ада да горя,
но най-грешна аз ще бъда,
ако не опитам отново любовта.
© Ивета Врескова All rights reserved.
Благодаря ти , Лора!
