2.06.2010 г., 12:22

Ах, как ти вярвам

1.2K 0 26

Говориш ми и аз ти вярвам -

духовно си се преродил.

Преражданиците навярно

са твой, нeстихващ водевил.

 

Говориш ми и аз ти вярвам,

че Разум висш те посетил,

прозрения са ти израснали

след онзи - маратон делир.

 

Говориш ми и аз ти вярвам,

как зорлен си обърнал две,

разказвал си им  за ремонта,

Джак Даниелса бил менте.

 

Приятно ми е да разказваш

за твойте нови светове.

Ах, как ти вярвам, чак повярвах,

че котка риба не яде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Ах, направо ме уби с този финал, Ив. И аз май повярвах
  • Много леко и весело.Много твое и малко дебеляновско като настроение
    и ритъм, за което те поздравявам.Wali/Виолета Томова/
  • Вълкът кожата си мени - менюто - никога.
    Симпатичен стих
    п.п. Мойта котка за 11 години веднъж не пожела да яде риба, ама тя е принцеса
  • Хареса ми, тази иронична нишка и финала...хоп! Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...