Ах, тази есен
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А във дома ми
споменът топъл подклажда жарта.
Камината шушне и сенките мами
с невидими стъпки пак теб да съзра.
Наднича луната в прозореца плахо,
звездите и те любопитки добри,
пеперудено цветни във съня долетяха
да видят сама ли рисувам мечти.
Те знаят. До мен си, макар и незримо.
Макар и далечен, те чувствам в нощта.
Бавно отпивам от чашата с вино -
глътка поредна със вкус на сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
