30 сент. 2015 г., 00:14  

Ах, тази есен 

  Поэзия » Пейзажная
449 2 9
Ах, тази есен. Тази златна забрава, 
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава, 
палитрено шарят безцветния филм. 
Жълтее се тихо навън. А във дома ми 
споменът топъл подклажда жарта. 
Камината шушне и сенките мами 
с невидими стъпки пак теб да съзра. 
Наднича луната в прозореца плахо, 
звездите и те любопитки добри, 
пеперудено цветни във съня долетяха 
да видят сама ли рисувам мечти. 
Те знаят. До мен си, макар и незримо. 
Макар и далечен, те чувствам в нощта. 
Бавно отпивам от чашата с вино - 
глътка поредна със вкус на сълза.
 
 

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прелест!
    ... и огън щом има, спечели ме
  • Отново ви благодаря за топлите думи!
  • Когато те чета Таня, почти винаги оставам без думи, а сълзите напират...Най-красивата поезия винаги се е раждала от страданието, но и от оптимизма, който то неизбежно ни носи.
  • Силно стихотворение, отлично илюстрирано с есенната пътека и листа
    асоциируем с паднало сърце. Поздрав, Таня!
  • Романтика...и болка!
  • Нежно е.. Много красиво и обичливо. Поздрав!
  • Благодаря ви Ева, Наси и Влад!
  • Красота, нежност на стиха, с Анастасия съм, отлично! И тази лека, нашепваща тъга на края засилва сякаш цялостната картина:
    "Те знаят. До мен си, макар и незримо.
    Макар и далечен, те чувствам в нощта.
    Бавно отпивам от чашата с вино -
    глътка поредна със вкус на сълза."

    Силни аплодисменти!!!
  • !!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??