Ах, тази моя баба!

Дани нетърпеливо напред-назад вървеше,

и с хиляди въпроси обсипваше баща си:

- Ама наистина ли баба ще лети?

И не се страхува? А знае ли английски да говори?…

Вълнуваше се много от срещата си с баба.

И обеща, че още щом пристигне в Чикаго,

ще й подари цветя и много ще я слуша.

Че тя пътува отдалече, само за да гушне и поглези

най-любимото от всички- сладкото си внуче.

Най-накрая баба кацна в Чикаго

и право към внучето си се завтече.

Забрави за мама и за татко,

мина покрай тях като бърза хала.

Силно го прегърна и дълго го целува.

- Здравей, бабо! Добре ли пътува?-

успя накрая Дани да попита.

Баба му си поклати главата от радост.

Дани се втренчи в нея от почуда

и никак не можа да разбера дали

тя му казаше „да“ или „не“.

На сутринта сам си направи закуска,

а баба му с лъжица в ръка реши и тя

да опита този цветен сириъл във купа.

- Не го храните добре това дете!- строго тя отсече,

и намръщено погледна мама.

- От утре за закуска само макарони ще яде!

И се хвана още от заранта,

да сготви вкусни, български гозби.

- Тази вечер приказка ще ти разкажа,

за Торбалан, който непослушните деца краде

и ги слага в торбата си голяма - каза баба и намести очилата.

“Ох, каква е тази приказка за лека нощ”,

си помисли Дани и погледна я с почуда.

Сега не знаеше дали да спи,

или лошия крадец да гони.

Като награда за помощта ѝ голяма,

решиха да купят на баба модерен таблет.

Тя дълго се учи как да борави с това чудо голямо,

но след месец-два стана истински експерт.

- Изгубихме я тази наша баба с тоя таблет!

Забрави да вари макарони и книжки да му чете!

А бабата важно на таткото отговори:

- Ха, Тенкю, де!

Дойде време баба да се връща у дома,

в далечната родна България.

- Ако е рекъл Господ, ще се видим догодина пак!

Дани отново не можа да разбере,

какви ги говори тази негова баба.

На следващата година, той замина

на гости при баба в България.

Цяло лято с нея градинката полива,

а накрая и лютеница бърка в казана.

Яйцата редовно събира и

млякото си пи с каймака.

С приятели верни игра до зори и

на воля тича след светулките вълшебни.

И вече разбра, че от всички места на Земята,

най-хубаво е на село при баба.