Ах, тази моя баба!
Дани нетърпеливо напред-назад вървеше,
и с хиляди въпроси обсипваше баща си:
- Ама наистина ли баба ще лети?
И не се страхува? А знае ли английски да говори?…
Вълнуваше се много от срещата си с баба.
И обеща, че още щом пристигне в Чикаго,
ще й подари цветя и много ще я слуша.
Че тя пътува отдалече, само за да гушне и поглези
най-любимото от всички- сладкото си внуче.
Най-накрая баба кацна в Чикаго
и право към внучето си се завтече.
Забрави за мама и за татко,
мина покрай тях като бърза хала.
Силно го прегърна и дълго го целува.
- Здравей, бабо! Добре ли пътува?-
успя накрая Дани да попита.
Баба му си поклати главата от радост.
Дани се втренчи в нея от почуда
и никак не можа да разбера дали
тя му казаше „да“ или „не“.
На сутринта сам си направи закуска,
а баба му с лъжица в ръка реши и тя
да опита този цветен сириъл във купа.
- Не го храните добре това дете!- строго тя отсече,
и намръщено погледна мама.
- От утре за закуска само макарони ще яде!
И се хвана още от заранта,
да сготви вкусни, български гозби.
- Тази вечер приказка ще ти разкажа,
за Торбалан, който непослушните деца краде
и ги слага в торбата си голяма - каза баба и намести очилата.
“Ох, каква е тази приказка за лека нощ”,
си помисли Дани и погледна я с почуда.
Сега не знаеше дали да спи,
или лошия крадец да гони.
Като награда за помощта ѝ голяма,
решиха да купят на баба модерен таблет.
Тя дълго се учи как да борави с това чудо голямо,
но след месец-два стана истински експерт.
- Изгубихме я тази наша баба с тоя таблет!
Забрави да вари макарони и книжки да му чете!
А бабата важно на таткото отговори:
- Ха, Тенкю, де!
Дойде време баба да се връща у дома,
в далечната родна България.
- Ако е рекъл Господ, ще се видим догодина пак!
Дани отново не можа да разбере,
какви ги говори тази негова баба.
На следващата година, той замина
на гости при баба в България.
Цяло лято с нея градинката полива,
а накрая и лютеница бърка в казана.
Яйцата редовно събира и
млякото си пи с каймака.
С приятели верни игра до зори и
на воля тича след светулките вълшебни.
И вече разбра, че от всички места на Земята,
най-хубаво е на село при баба.
© Силвия Ранкова All rights reserved.
