20.01.2008 г., 15:25

Ах, този Интернет...

2K 0 49
                                                 ( Провокирано от всеизвестната песен на В.Найденов в                                                                     хумористично-саркастичен вариант)



Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Колко лесна е тази наша обич, нали?
Само мишка придвижиш и прозорец блести,
а не искаш ли среща - сървърът се "изтри".


Ако имаш възможност, а и може би - кеф,
кю-то включваш в зелено и си търсиш ответ.
А не искаш ли някой да те вижда "он лайн",
влизаш скрито и пускаш "инкогнито" на Скайп.


Този май е досаден, таз -  с бъбрива уста,
а пък тебе в момента тъй те цепи глава.
И не искаш да знаеш - нито той, нито тя,
че на кеф са в момента, а пък ти си  сам/а.


Но когато в главата ти мислите "врат",
ти не спираш и искаш само чат, само чат...
Ех, да можеше някой, ей така - отстрани
да те види -  базици и хилеж до зори.


Да, това е магията - нашият мил Интернет.
Той ни свързва, разделя и омагьосва наред.
И се чудя и питам - как сме живели така -
с физкултура - на Вие, а на ТИ - със Ума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари



  • Интернет все ни свързва, Интернет ни дели. !!!
  • Ах, този интернет...дава най-хубавото и го взима...
    Поздрави!
  • Благодаря ви!
    Обичам ви!!!
  • Здравей, Интернет!
    Мой верен приятел
    в самотните нощи-
    изпращам привет!
    Толко змного различни
    и близки съдби-
    а общото дето ни свързва
    са самотните вечери в къщи!
    Самотни дущи сме-
    ний знаем добре
    и търсим в безкрая
    нам близка и сродна душа...
    Обиди премного сме понесли
    въобще,че само този,
    който е страдал
    може да те разбере!
    Не можах да се стърпя-това е част от моето стихотворение на тази тема- радвам се, че имам съмишленици.
    Петинка, браво, превъзходен стих, дори си тананиках, докато го четях!
    Благодаря ти!
  • Какоу, аз съм обратното...На ти с фискултурата, ма от към акъла съм бая с на Вие

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...