20.01.2008 г., 15:25

Ах, този Интернет...

2K 0 49
                                                 ( Провокирано от всеизвестната песен на В.Найденов в                                                                     хумористично-саркастичен вариант)



Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Колко лесна е тази наша обич, нали?
Само мишка придвижиш и прозорец блести,
а не искаш ли среща - сървърът се "изтри".


Ако имаш възможност, а и може би - кеф,
кю-то включваш в зелено и си търсиш ответ.
А не искаш ли някой да те вижда "он лайн",
влизаш скрито и пускаш "инкогнито" на Скайп.


Този май е досаден, таз -  с бъбрива уста,
а пък тебе в момента тъй те цепи глава.
И не искаш да знаеш - нито той, нито тя,
че на кеф са в момента, а пък ти си  сам/а.


Но когато в главата ти мислите "врат",
ти не спираш и искаш само чат, само чат...
Ех, да можеше някой, ей така - отстрани
да те види -  базици и хилеж до зори.


Да, това е магията - нашият мил Интернет.
Той ни свързва, разделя и омагьосва наред.
И се чудя и питам - как сме живели така -
с физкултура - на Вие, а на ТИ - със Ума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари



  • Интернет все ни свързва, Интернет ни дели. !!!
  • Ах, този интернет...дава най-хубавото и го взима...
    Поздрави!
  • Благодаря ви!
    Обичам ви!!!
  • Здравей, Интернет!
    Мой верен приятел
    в самотните нощи-
    изпращам привет!
    Толко змного различни
    и близки съдби-
    а общото дето ни свързва
    са самотните вечери в къщи!
    Самотни дущи сме-
    ний знаем добре
    и търсим в безкрая
    нам близка и сродна душа...
    Обиди премного сме понесли
    въобще,че само този,
    който е страдал
    може да те разбере!
    Не можах да се стърпя-това е част от моето стихотворение на тази тема- радвам се, че имам съмишленици.
    Петинка, браво, превъзходен стих, дори си тананиках, докато го четях!
    Благодаря ти!
  • Какоу, аз съм обратното...На ти с фискултурата, ма от към акъла съм бая с на Вие

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...