Ах, този Интернет...
2K
0
49
( Провокирано от всеизвестната песен на В.Найденов в хумористично-саркастичен вариант)
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Колко лесна е тази наша обич, нали?
Само мишка придвижиш и прозорец блести,
а не искаш ли среща - сървърът се "изтри".
Ако имаш възможност, а и може би - кеф,
кю-то включваш в зелено и си търсиш ответ.
А не искаш ли някой да те вижда "он лайн",
влизаш скрито и пускаш "инкогнито" на Скайп.
Този май е досаден, таз - с бъбрива уста,
а пък тебе в момента тъй те цепи глава.
И не искаш да знаеш - нито той, нито тя,
че на кеф са в момента, а пък ти си сам/а.
Но когато в главата ти мислите "врат",
ти не спираш и искаш само чат, само чат...
Ех, да можеше някой, ей така - отстрани
да те види - базици и хилеж до зори.
Да, това е магията - нашият мил Интернет.
Той ни свързва, разделя и омагьосва наред.
И се чудя и питам - как сме живели така -
с физкултура - на Вие, а на ТИ - със Ума.
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Колко лесна е тази наша обич, нали?
Само мишка придвижиш и прозорец блести,
а не искаш ли среща - сървърът се "изтри".
Ако имаш възможност, а и може би - кеф,
кю-то включваш в зелено и си търсиш ответ.
А не искаш ли някой да те вижда "он лайн",
влизаш скрито и пускаш "инкогнито" на Скайп.
Този май е досаден, таз - с бъбрива уста,
а пък тебе в момента тъй те цепи глава.
И не искаш да знаеш - нито той, нито тя,
че на кеф са в момента, а пък ти си сам/а.
Но когато в главата ти мислите "врат",
ти не спираш и искаш само чат, само чат...
Ех, да можеше някой, ей така - отстрани
да те види - базици и хилеж до зори.
Да, това е магията - нашият мил Интернет.
Той ни свързва, разделя и омагьосва наред.
И се чудя и питам - как сме живели така -
с физкултура - на Вие, а на ТИ - със Ума.
© Петя Кръстева All rights reserved.
