24.07.2013 г., 21:39

Ах, този поглед, изпепеляващ ме...

882 0 0

Ах, този поглед, изпепеляващ ме отвътре,

и тези устни, изгарящи ме отвън.

Ненаситих им се и още колко ли пъти

те огнища ще палят, негаснещи в мен.

 

Ах, тази гръд, с пръстите си галил я,

и тези рамене, с дъха си докосвал ги.

До тях да заспивам още безброй пъти

и щом се събудя,

в прегръдките си теб да намирам.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...