Ахасфер
1.1K
0
0
Ахасфер
Когато се завърне Ахасфер,
ще се зарадва миг и векове ще плаче.
Над тъмната земя като над парещ въглен чер
ще падат сълзите – последното причастие.
Сама на себе си земята ще си бъде сянка
И в полунощ синът ще чуе глас,
ала гласа на вятъра.
Дърветата – отдавна овъглени,
отдавна вкаменени – старите гори,
и като спомен каменните птици
със погледи в далечните звезди…
Наплаче ли се Ахасфер,
- простете – ще напише със сълзите,
и ще си тръгне с поглед изстуден,
за да умре повторно, след мечтите си.
+
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Стоянов Всички права запазени
