Ако…
Ако за всяка кражба режеха ръка,
отдавна всички да сме станали безръки!
Защо ли хората постъпваме така –
най-близките си мъчим с най-ужасни мъки?!
Пък за лъжата ако режеха език,
отдавна всички щяхме да сме тихи, неми!
Защо не си признаваме с достоен лик
за грешките безброй – и малки, и големи?!
Ако разпъват всеки вътрешно пречист,
не ще заслужим Кръст – напълно съм уверен!
Не зная, може би съм твърде песимист,
но този свят е някак прекалено скверен!
Тъй както съдим ние, ако съди Бог,
жесток ни съд очаква – по човешки строг!
Ако… (преработено)
За всяка кражба ако режеха ръка,
безрък отдавна да съм станал – знам прекрасно!
Защо ли винаги постъпвам аз така –
най-близките си мъча толкова ужасно?!
Пък за лъжата ако режеха език,
отдавна устните ми щяха да са неми!
Защо ли с чест не си признавам всеки миг
за грешките безброй – и малки, и големи?!
Ако разпъват всеки вътрешно пречист,
не ще заслужа Кръст – напълно съм уверен!
Не зная, може би съм твърде песимист,
но вътрешно съм някак прекалено скверен!
Тъй както съдя аз, ако ме съди Бог,
ме чака страшен съд – помоему жесток!
© Бòгумѝл Шàар Всички права запазени
Благодаря на всички Ви за коментарите и за интересните разсъждения!
Румяна и Пепи, напълно сте прави, сега като помисля, май не беше много удачно да съм толкова краен и да използвам мн. ч., няма как да знам дали за всички хора се отнася това. Обещавам да пренапиша стихотворението в първо лице ед. ч.