31.07.2012 г., 12:05

Ако...

797 0 10

АКО...

 

Ако светлата птица в небесната вис не се носи –

за какво е тогава небето сребристо?

Ако старият бряст не посреща в гнездото си коса –

защо въобще се разлиства?

 

Ако слънцето с бяла жарава не топли житата –

за какво ли изгрява?

Ако в светлите нощи не падат звезди на земята –

за какво са звездите тогава?

 

Ако Дунав не мие на моето палаво детство нозете,

ако в люспесто живо сребро не възвира,

ако вечност сред старото речно корито не свети –

за какво ли извира?

 

Ако тихият дъжд не пристига в небето, повикан

на тревите зелени от светлата пролетна жажда,

ако утринна свежест от бистрите капки не блика –

за какво ли се ражда?

 

Ако в жега заспива полето в безмълвие нямо –

за какво е ветрецът прохладен?

Ако мене на тази земя вековечна ме няма –

за какво ли светът е създаден?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря не всички! Спокоен ден, леко перо, добро настроение...
  • Прочетох с удоволствие!
  • Светът е създаден за тебе, поете!
    И за теб, ти който радост намираш отвън!
    И за вас, таланти безметежни,
    спокойни в творение, спокойни в сън!
  • Ако вятър-немирник не играе със струните
    и не сгрява ни пламъче нежно душите...
    Ако няма любов в тази нощ пълнолунна,
    за какво ли тогава ни шепнат звездите?

    Приятно ми е да чета стиховете Ви!
  • Светът е създаден, за да ги има добрите неща...
    Светъл поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...