4.07.2007 г., 16:57 ч.

Ако 

  Поезия
483 0 2
Загледана в дъждовните капки,
слушам говора на хорската тълпа
и сякаш невидими шапки
са сложили тихо в дъжда.

Всеки препуска забързан,
за "Добър ден!" не спира дори.
За работата си е вързан,
в душата му животът не гори.

Ако само за ден той прогледне,
невидимата шапка той свали
и на пейката до старец седне,
и "Здравей!" му каже със очи.

Ако забрави за минута само,
че тежка работа го днес зове
и назад погледне той през рамо,
ще види чисти нови светове.

© Даниела Илчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??