4.07.2007 г., 16:57

Ако

634 0 2
Загледана в дъждовните капки,
слушам говора на хорската тълпа
и сякаш невидими шапки
са сложили тихо в дъжда.

Всеки препуска забързан,
за "Добър ден!" не спира дори.
За работата си е вързан,
в душата му животът не гори.

Ако само за ден той прогледне,
невидимата шапка той свали
и на пейката до старец седне,
и "Здравей!" му каже със очи.

Ако забрави за минута само,
че тежка работа го днес зове
и назад погледне той през рамо,
ще види чисти нови светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...