4 июл. 2007 г., 16:57

Ако

640 0 2
Загледана в дъждовните капки,
слушам говора на хорската тълпа
и сякаш невидими шапки
са сложили тихо в дъжда.

Всеки препуска забързан,
за "Добър ден!" не спира дори.
За работата си е вързан,
в душата му животът не гори.

Ако само за ден той прогледне,
невидимата шапка той свали
и на пейката до старец седне,
и "Здравей!" му каже със очи.

Ако забрави за минута само,
че тежка работа го днес зове
и назад погледне той през рамо,
ще види чисти нови светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...