Jul 4, 2007, 4:57 PM

Ако

  Poetry
639 0 2
Загледана в дъждовните капки,
слушам говора на хорската тълпа
и сякаш невидими шапки
са сложили тихо в дъжда.

Всеки препуска забързан,
за "Добър ден!" не спира дори.
За работата си е вързан,
в душата му животът не гори.

Ако само за ден той прогледне,
невидимата шапка той свали
и на пейката до старец седне,
и "Здравей!" му каже със очи.

Ако забрави за минута само,
че тежка работа го днес зове
и назад погледне той през рамо,
ще види чисти нови светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....