ако в душата ми понякога
има студени полета...
а в сърцето ми никнат
бели цветя едно по едно...
ако в очите ми лава изригва...
и капките огън
замръзват кристално
в малки перли от лед...
тогава трябва да се прекръстиш,
с Бога си да се помириш
и да бъдеш готов...
да се вгледаш в очите ми...
и сълзите ми
кристал по кристал да топиш
да се слееш с душата ми...
и твойта душа да изстива
градус по градус със мойта...
трябва да си готов
сърцето ми да вземеш в ръка...
и едно по едно да целунеш
онези гневни цветя...
и тогава ще знаеш
как се прегръща...
и как се лекува
късана на парчета
и оцеляла душа...
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени