Ако аз...

Ако аз...

Тъй както лястовичката сама
не прави Пролетта
и песента на славея,
сама не ражда утринта,
така и Истината,
която е за мене свята,
не става истина,
за всички хора на земята.

Ще станат ли по-сини небесата
и света по-хубав,
такъв какъвто в мечтите си
аз искам да го имам?
В очите благодарност аз
дали ще почета,
ако самият нищичко,
от този свят не взимам ?!

Ще свършат ли се питам аз
Неистините на света.,
ако със честта си сам
лъжата торпелирам ?
Ще цъфнат ли безброй цветя,
в градините на Пролетта,
ако аз с гръдта си
зимата за всички спирам?!

О, не, човекът е загубен,
ако е оставен сам,
нали и пръстите,
когато са в юмрук са здрави...
А свързан с другите
Човекът е наистина голям,
и може всичко,
щом реши
във този свят да прави!