Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра...
Ако можеше да сме герои от книга,
с искрени думи да променя твоето решение,
да тичам след влака, да го настигна,
но сега и това няма значение...
Ако можеше да сме герои от филм,
на летището сама самолета да спра аз,
да те целуна, да ти кажа, че си моя любим...
Но защо в живота нямам този шанс?!
Ако бяхме герои от роман,
да спреш кораба и сам до мене щеше да доплуваш,
да ми кажеш, че никъде без мен не тръгваш сам,
но в живота това не съществува...
Ако бяхме герои от сериал,
на тръгване щеше към мен да се обърнеш,
а аз да се затичам и да те прегърна цял,
щях да мога някак да те върна...
Ако бяхме каквито и да е герои,
нямаше да си губим времето сега -
без сълзи да плачем и без да говорим,
да пуснем да си отиде любовта...
14.08.2011
© Радослава Михайлова Всички права запазени