Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра...
Ако можеше да сме герои от книга,
с искрени думи да променя твоето решение,
да тичам след влака, да го настигна,
но сега и това няма значение...
Ако можеше да сме герои от филм,
на летището сама самолета да спра аз,
да те целуна, да ти кажа, че си моя любим...
Но защо в живота нямам този шанс?!
Ако бяхме герои от роман,
да спреш кораба и сам до мене щеше да доплуваш,
да ми кажеш, че никъде без мен не тръгваш сам,
но в живота това не съществува...
Ако бяхме герои от сериал,
на тръгване щеше към мен да се обърнеш,
а аз да се затичам и да те прегърна цял,
щях да мога някак да те върна...
Ако бяхме каквито и да е герои,
нямаше да си губим времето сега -
без сълзи да плачем и без да говорим,
да пуснем да си отиде любовта...
14.08.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
