28 авг. 2011 г., 22:16

Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)

731 0 2

Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)

 

Ако се забавиш още две минути,

не знам ще мога ли да издържа,

да те гледам разплакана в очите...

и да не се опитам да те спра...

 

Ако можеше да сме герои от книга,

с искрени думи да променя твоето решение,

да тичам след влака, да го настигна,

но сега и това няма значение...

 

Ако можеше да сме герои от филм,

на летището сама самолета да спра аз,

да те целуна, да ти кажа, че си моя любим...

Но защо в живота нямам този шанс?!

 

Ако бяхме герои от роман,

да спреш кораба и сам до мене щеше да доплуваш,

да ми кажеш, че никъде без мен не тръгваш сам,

но в живота това не съществува...

 

Ако бяхме герои от сериал,

на тръгване щеше към мен да се обърнеш,

а аз да се затичам и да те прегърна цял,

щях да мога някак да те върна...

 

Ако бяхме каквито и да е герои,

нямаше да си губим времето сега -

без сълзи да плачем и без да говорим,

да пуснем да си отиде любовта...

 

14.08.2011

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Идейно!
  • Толкова проницателен стих! Идеята ти е страхотна. Да, героите правят тези неща, във филмите и книгите става точно така, получатва се романтично и вълшебно, но в реалният свят, по-често не е така, защото не сме герои, но никога не е късно да опитаме да бъдем...!
    Поздравления, от мен 6

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...