Aneta_kz (Анета)
511 12636
21.08.2011 г., 22:32 ч.

Ако "Любовта е птица'' 

  Поезия » Оди и поеми
1201 0 9


"Всеки от нас е ангел с едно крило.
За да полети, трябва да намери човека с другото.''

Непреодолимо исках да те заключа.
Да те имам.
Но те обичах твърде много, за да го направя. 
Затова те пуснах да летиш.
Нали казват, че си птица.
Изпратих те до вратата.
С теб изгубих и последния си ключ. 
Останах там, на прага.
Гледах те как летиш и се радваш на полета си.
Виждах те как кацаше за почивка
на някое разцъфнало клонче,
вдишваше от аромата му,
изпълваше дробовете си с кислород,
изпяваше онази моя любима песен,
която аз зная наизуст
и с пресни сили политаше отново.
Понякога си почиваше на по-стари дръвчета
и с нежната милувка на перцата си
вливаше живот в изсъхналите им вени,
а те... те се напъваха да напъпят.
Но... Виждах и совите...
совите, които нескрито те наблюдаваха
с големите си, красиви очи,
в очакване да паднеш,
Понякога заблудени куршуми докосваха крилата ти
и ми ставаше тъжно, много тъжно.
Пронизваше ме онзи спазъм,
който като червей пълзеше по тялото ми
и се надявах да отнема от болката ти.
А ти, увлечена от свободата си, 
не можеше да усетиш -
нито острия им поглед,
нито повърхностните рани.
Радвах се, когато
успяваше да се измъкнеш невредима
и отново се издигаше нагоре,
все по-устремено, все по-смело,
безгрижно, неуморно.
Понякога ми се искаше да протегна ръка,
да те докосна, да те хвана.
Но се страхувах да не объркам посоката ти.
Страхувах се и да не паднеш...
Много се страхувах.
Срамувах се от мислите си.
Срамувах се от желанията си.
Срамувах се от надеждите си...
А после...
после пак се затварях. В себе си.
Но вратата ми оставаше открехната
с безсрамното очакване да кацнеш на прага
преди да те уцелят отново
и все се молех да не е фатално.
И продължавам да се моля.
А ти лети,
лети, любов моя, но се пази. 
Пази се от лешоядите.
Пази крилата си от заблудените куршуми.
Ако, все пак, се случи да пречупят едното, 
ела на онзи праг.
Не се страхувай, влез.
Вратата е отключена.
Ще ти дам моето.
Остана ми едно, което още пазя.
За теб.
Или просто се върни...
да ме заключиш
с ключа, който вързах за крилото ти...
когато те пуснах!
Пази се,
пази се, любов моя. 
И от мен се пази...
да не би да ми хрумне аз да взема твоето.


© Анета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??