Ти може някой ден да ме забравиш -
момичето със сините очи,
момичето със кестенявите коси,
момичето с лунички по лицето,
момичето, на което ти разби сърцето!
И ако някога случайно те зърна,
ако някога твоя глас чуя, ще се обърна!
И за миг отдалеко не бих се усъмнила, че си ти,
дори леко!
Но само едно запомни!
Дори да бъда с набръчкано от времето лице,
с треперещи от старостта ръце,
с побелели от годините коси,
на мястото си ще са сините очи!
Там ще е и онова,
което преди много време ти разби!
Те винаги за теб ще греят през деня,
то винаги за теб ще тупа и ще мисли през нощта,
докато завинаги не заспя,
докато не схлупя очи и не умра!...
© Благовеста Касалийска Всички права запазени